![]() |
Човешко е да се греши, глупаво – да не предвидиш рисковете |
За разлика от Съединените щати, съдебните дела срещу професионалисти в България са рядкост. Една от причините за това е, че хората нямат доверие в съдебната система. Те предпочитат да търсят правата си по други канали, тъй като делата са точат дълго, а дори и да бъде спечелено обезщетение, не може и да се говори за шестцифрените суми, присъждани отвъд океана. Не случайно искът за 1 милион лева, заведен срещу „Майчин дом“ във Варна от близките на изпадналата в кома Елвира беше обявен за рекорден за България и веднага стана център на новинарските емисии. Въпреки че българите рядко се обръщат към съда, лекари, адвокати и архитекти са наясно с риска от това да бъдат подведени под отговорност. Нещо повече – за тези дейности, и не само за тях, застраховката „професионална отговорност” е задължителна. Според закона, всички професионалисти, чиято работа може да доведе до сериозен риск за околните, са длъжни да сключат полица, чрез която да покрият евентуални щети към трети лица. Освен лекари, строители и адвокати, тук влизат медицински сестри, фелдшери, туроператори, застрахователни брокери, нотариуси, железопътни и авиокомпании. Важно е да се помни обаче, че професионалистите сами решават какъв да бъде
за която сключват договор. Тъй като малцина от пострадалите от небрежност в България решават да търсят правата си чрез съда, е лесно да се допусне грешката да се закупи единствено „проформа” застраховка, която няма да покрие дори сравнително ниските обезщетения, присъждани в страната. Освен това, представителите на редица други професии, които не са задължени да застраховат дейността си, могат също да се замислят за това, че все повече потребители са наясно с правата си и могат да си позволят разноските по един съдебен иск. В света съществуват три основни вида застраховки за професионалисти. Първата група са полиците за обща отговорност, която защитава в случаи на грешки и небрежност, довели до телесни повреди. Обикновено в покритието влизат и нанесени евентуални материални щети. Застраховките „професионална отговорност” са предназначени за дейности, при които всяка грешка би могла да доведе до съдебен иск.
от тази група са сключваните от медицинските работници. Освен в сектора на услугите, потребителите могат да решат да търсят правата си и в случай, че за закупили продукт, който е дефектен и не отговаря на изискванията за качество. Тези рискове се покриват от застраховките „отговорност за продукта”. На Запад вече се предлага и сравнително нов вид полици – застраховка на работодателя срещу действията на служителите на фирмата. Този вид договори защитават компанията от евентуални дела за неправомерно уволнение или сексуален тормоз. В България също се предлага покритието „застраховка на работодателя”, но у нас то покрива рисковете от телесно увреждане или смърт на някой от подчинените в курса на изпълнение на задълженията му.
и определяне на сумата на полицата, потребителят трябва да им предвид, че желанието да спести средства, като заплаща по-ниски вноски в един момент може да се окаже в негов ущърб. Преди да вземете решение, е добре да се посъветвате с консултант, който да ви помогне да определите риска, свързан с дейността ви. Обикновено той зависи както от самата практикувана професия, така и от големината на фирмата, и размерът на обезщетенията, обикновено присъждани в случай на иск. Друг фактор, определящ нуждата от закупуване на полица, са изискванията на клиенти и партньори. Често при работа с държавни институции или чуждестранни компании те може да изискат фирмата, с която поддържат връзки, да има застраховка срещу грешки на персонала или дефекти на продукцията. Британското правителство например изисква всеки външен изпълнител или консултант от сектора на услугите да притежава застрахователен договор с покритие от поне 5 млн. британски паунда. В България, полиците за професионална отговорност, предлагани на пазара, са подразделение на застраховките „гражданска отговорност”. Сред
са „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на огнестрелно оръжие”, „Обща гражданска отговорност на физически лица”, „Отговорност на агенции за самолетни билети”, „Отговорност на експерт счетоводители и одитори”, „Отговорност на изделието”, „Отговорност на лекари и медицински персонал”, „Отговорност на лица, упражняващи строителен надзор”, „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, „Отговорност на предприятия и фирми, експлоатиращи подвижни ЖП състави”, „Отговорност на работника и служителя”, „Отговорност на работодателя”, „Отговорност на ръководители и длъжностни лица”, „Отговорност на спедитора”, „Отговорност на туроператора”, „Отговорност на хотелиера и ресторантьора”, „Отговорност на юридически лица и еднолични търговци”, застраховка на всички рискове при изпълнение на монтажа, „Професионална отговорност на застрахователни брокери”, и „Професионална отговорност на нотариуси и адвокати”.
са „HDI Застраховане”, „ДЗИ - Общо застраховане”, „Ей Ай Джи България ЗПД”, „Интерамерикан България”, „Кю Би И Иншурънс (Юръп) Лимитид – клон София”, „Общинска застрахователна компания”, „Дженерали застраховане”, ЗАД „Виктория”, ЗД „Бул инс” АД, ЗД „Евроинс” АД, ЗК „Български имоти” АД, ЗПАД „Алианц България”, ЗПАД „Армеец”, ЗПАД „Булстрад”, ЗПАД „Енергия”, ЗПК „Лев инс” АД и застрахователна компания „Уника“. Може би първата крачка към по-нестандартно покритие на риска бе договорът за застраховка „Професионална отговорност”, сключен между „Булстад” и Българска телеграфна агенция през юли 2006 г. Това бе първата по рода си професионална застрахователна за защита на свободното слово. Покритите рискове бяха клевета, обида, незаконно присвояване на авторство, въвеждане в заблуждение, нарушение на право на интелектуалната собственост, включително авторско право, търговска марка, права върху патенти и издаване на чужда тайна. Сключеният едногодишен договор бе за лимит на отговорност 50 000 лв., платената премия - 200 лв.